Дааааа, казват, че за всичко си има първи път :) По този повод винаги съм се питала какво точно означава за всичко...За някои от първите пъти, които ме споходиха от вчера сутрин до сега, дори не съм подозирала, че съществуват :). За сметка на това, все повече се убеждавам, че първите пъти при мен се отнасят за деня, а не по принцип,,,
За пореден път се успах...ама този път исторически. Разбирам да трябваше да ставам рано, а то в 8...и спах до 9:40 :) Никога досега не съм постигала подобни впечатляващи реузлтати :) Успях да падна с ниски обувки на ниско място - в подлеза на път за спирката :) Успях да си ударя коляното и китката, но тук вече няма усмивка, защото боли...Ноооо пък съм цяла и още мърдам. Малко по-късно успях да овладея силния стремеж на тялото си да се свлече по стълбите на Химическия Факултет (не ме питайте, какво правех там). Днес пак ходих до същото място и се убедих, че не е от стълбите :) На път за факултета, в който уча автобусът спука гума...и аз слязох. Побързах си до следващата спирка, за да видя как следващия преминава, а моят си дойде след още няколко минути :) Помръзнах, поразходих се, посмях се дори :)
Та в този ред на мисли, в колко от случките се замисляме, за нещата, колкото и малки да са те? Колко често си даваме сметка за реалната ситуация, а не просто да преминем напред без да оценим момента...А колко прекрасни моменти губим така?
Не ме разбирайте погрешно, аз не си умирам да забивам нос, брадичка, лакти и други ценни за мен телесни части из китния пейзаж на столичните подлези, тротоари, площади и стълби...Не си умирам да тичам след автобуси или да мръзна, докато ги чакам. Не съм и фен на купищата хора в тях, които ме притискат по-силно отколкото някога ме е прегръщал мъж :) Но пък е забавно да се посмееш заедно с някой, който също като теб ще потича до следващата спирка и в крайна сметка ще се качи на същия автобус, от който е слязъл преди малко...
А колко е ценно това, че можеш да тичаш и дори да ходиш! Всеки ден можеш да станеш и да отидеш някъде...сам, да отидеш със собствените си сили и да се чувстваш така, сякаш ти е за пръв път...Защото днес за пореден път видях хора, които не могат...

абсолютно си права, не разбирам лутащите се хора трудно ми е да ги разбера, особенно лудницата е пълна през празниците! Малките неща са тези, които ни правят щастливи!Една усмивка и едно сърце за Коледа от мен! Весели празници и много усмивки!