Постинг
29.07.2008 13:08 -
За доброто, лошото и някои тънки граници :0)
Ако си говорим за крайности, сигурно ще се чудим от къде да започнем и коя след коя да изброяваме. И все пак не си ли приличат, не се ли преливат една в друга. От малки ни учат за разликата между доброто и злото, кое е добро и кое не. Тъпчат ни главите как трябва да сме много добри и никой не ни показва как да не изпадаме в крайности. Едва ли не, колкото си по-добър, толкова по-добре. А дали когато станем прекалено "добри", някъде, спрямо някого не сме прекалено лоши?
Не претендирам с особено знание или пък разбиране за нещата, но ето, учат ни да мерим с числа. Типовете в езиците за програмиране, например целите числа, имат горна и долна граница. Казано най-просто - едно голямо число, над което не можем да ходим, и едно много малко, под което не можем да слезем. Всъщност това е само привидно, тъй като, ако се опитаме да надскочим голямото число, се озоваваме отдолу при много малките числа и обратното - ако се опитаме да слезем под най-малкото, отиваме при най-големите. Колкото и странно да ви звучи, така работят те. И сега аз понеже си нямам друга работа, реших да си дефинирам тип "AfterDeath" по следния начин:
Когато човек е жив, неговото отношение добро/зло е 0. Когато умре, то се променя - ако е положително, той отива в т.нар. Рай (който още не сме дефинирали :0)), а ако е отрицателно в т.нар. Ад (пак не сме го дефинирали :0)). Нека сега си представим, че той е бил много добър, ама наистина много добър и отношението добро/зло отива някъде в безкрайността, т.е. към горната краница на положителните числа. Обаче ние имаме фантазия и можем да си представим и че по някаква странна причина тези числа се оказват малки да премерят доброто му и видиш ли то ги прехвърля. Е, тогава отношението му добро/зло започва да има стойност много малко отрицателно число, т.е. той става много "лош". По-същия начин можем да изпратим някой много "лош" при много добрите. До тук нищо странно, бих казала, случва се всеки ден... :0) В идеята ми ме притесни следното:
Взимаме един "много лош" човек, успяваме да го бутнем при "много добрите" и той нали е лош, продължава да намалява числото, което отразява отношението добро/зло. Е, ами ако то от намаляване, някога стане 0? Това значи ли, че го връщаме при живите, пък макар и за малко?Тук не ми е ясна още имплементацията, така че приемам идеи :0)
Не претендирам с особено знание или пък разбиране за нещата, но ето, учат ни да мерим с числа. Типовете в езиците за програмиране, например целите числа, имат горна и долна граница. Казано най-просто - едно голямо число, над което не можем да ходим, и едно много малко, под което не можем да слезем. Всъщност това е само привидно, тъй като, ако се опитаме да надскочим голямото число, се озоваваме отдолу при много малките числа и обратното - ако се опитаме да слезем под най-малкото, отиваме при най-големите. Колкото и странно да ви звучи, така работят те. И сега аз понеже си нямам друга работа, реших да си дефинирам тип "AfterDeath" по следния начин:
Когато човек е жив, неговото отношение добро/зло е 0. Когато умре, то се променя - ако е положително, той отива в т.нар. Рай (който още не сме дефинирали :0)), а ако е отрицателно в т.нар. Ад (пак не сме го дефинирали :0)). Нека сега си представим, че той е бил много добър, ама наистина много добър и отношението добро/зло отива някъде в безкрайността, т.е. към горната краница на положителните числа. Обаче ние имаме фантазия и можем да си представим и че по някаква странна причина тези числа се оказват малки да премерят доброто му и видиш ли то ги прехвърля. Е, тогава отношението му добро/зло започва да има стойност много малко отрицателно число, т.е. той става много "лош". По-същия начин можем да изпратим някой много "лош" при много добрите. До тук нищо странно, бих казала, случва се всеки ден... :0) В идеята ми ме притесни следното:
Взимаме един "много лош" човек, успяваме да го бутнем при "много добрите" и той нали е лош, продължава да намалява числото, което отразява отношението добро/зло. Е, ами ако то от намаляване, някога стане 0? Това значи ли, че го връщаме при живите, пък макар и за малко?Тук не ми е ясна още имплементацията, така че приемам идеи :0)
Търсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
