И днес се оспах - безплодни останаха опитите ми да се надигна в 7:00. И утре едва ли е възможно да се излюпя в претенциозно звучащото 6:00... От сън спомени нямало, ама нали все трябва да се реанимира :) Особено, ако си притежател на няколко мазола по ръцете, краката и натъртен задник...
Аз да се похваля, от днес имам вече ново колело :) Нали бях обещала като се запролети и аз да се присъединя към редицата колоездачи :) Истината обаче е тъжна - аз колело почти не мога да карам :) Знам как се въртят педалите, как да пазя равновесие и да спирам, но по натоварени улици не ми идва някак интуитивно... Днес се разходих по иначе великолепния маршрут от кино "Изток" през Борисовата градина, Семинарията, Лозенец, Южен парк, Нишава и до Белите брези :) Беше забавно - в парковете и по-малките и не задръстени улици си карах без проблеми, по Нишава ту по тротоара, ту по шосето :) Но между семинарията и Южен парк си се бутахме весело, защото от джипове по тротоарите и до тях не можехме да се караме :) Направихме им едно ревю - утре да се очакват навалици по магазините за вело, вело, абе колелета :)
Не сме падали, въпреки че заради едно такси за малко да вляза в един контейнер, но благодарение на силите за почистване на София, които го изпразниха малко преди това, даже не си изцапах белите дънки... В този ред на мисли, да, бях с бели дънки, много хубавички и белички. Е, в момента се цедят гордо на терасата. Всъщност не знам, може и да плачат, зависи от гледната точка :) Споменатите преди натъртвания на краката не са от колелото, от едни ботушки са - много са им високи токовете за разбития пейзаж на Лозенец рано сутрин :) Вижте, ръцете и задника вече са дело на колелото или поне на липсата ми на техника за каране :)
И все пак нали скоро беше връчването на Оскарите, редно е в този дух да благодаря на първо място на човека, който ми подари колелото за щедростта му. Искам също така да благодаря на жената, която успя да спре и не ме навря в контейнера за боклук, въпреки настойчивите ми опити. Нека не забравяме и многобройните щофьори, които надуваха клаксоните и ми говореха, макар да карах по тротоара. Строителните работници, които хвалеха колелото и "шофирането " ми също вдъхновиха деня ми :)
Специално място оставям на един дядо от квартал Иван Вазов, който реши да ме сватосва с единния си внук, който щял да става художник в Италия, но това ще е тема на друг постинг, защото доста често ми се случва разни възрастни хора да ме питат дали не искам да се събера със внуците им...
До тогава успех на всички :)

стига улиците да се мият поне веднъж месечно. Не само големите улици. И Провинциалистите да не спираха по алеите за велосипеди, каквито всъщност няма.

Поздрави