Една приятна вечер, напук на студа навън, на неприветливите хора по улиците и така индуктивно нататък. Толкоз, сесията ми приключи, няма повече. Нищо, че от утре съм на лекции :) Няма повече да мисля, че този път няма да ми се размине и отивам на поправка през септември. Няма вече да си мисля за подобни неща... Нито пък ще ходя през септември...

Мислех да празнувам, ама няма да ми се получи идеята - разболях се и сега се тъпча с упсаринче и нектари, в които го разтварям :) За сметка на това преди малко си спомних колко са вавни подробностите, малките нещица - тези, през които преминаваме без да обърнем внимание.

Прибрах се скапана и премръзнала и бързах да разходя кучето, да нахраня малките кученца и да се изкъпя, за да отмия всичко свързано с притесненията в последно време от себе си :) Видях как малките са пораснали - аз не съм ги вивдала от четвъртък сутрин, а от тогава са станали още по-любопитни и общителни. Доверяват се да ги взема на ръце и ме викат, за да си играем :) И това винаги ме е учудвало у вивотинките - че са много доверчиви :)

А преди малко ритнах една плюшена катерица - същата катерица, която газим и подритваме всеки ден хиляди пъти, защото това е играчката на кучето :) Този път обаче Лори подхвана игра като ми носеше катерицата да я ритна отново надалеч по коридора, а тя да я догони, да си поиграе с нея и да дотича при мен, за да ми я донесе. Не се замислих за умората си, нито, че краката и ръцете ме болят, не ми
пукаше, че у съседите под нас звукът на нокти драскъщи по плочките съпрововда разговорите по време на вечеря - ние си играехме :) Играехме, както не сме го правили досега, просто защото все нямам
време за нея или навън е студено и не стоим много. А тя е очарователна - винаги идва да се поглези и винаги чака пред вратата на банята, за да ни изчисти от водата :) Естествено, това обяснява защо винаги се къпем по няколко пъти, да не говорим колко често закъсняваме... Но това е друга тема и друга история :)