Постинг
03.02.2008 18:31 -
Ден като ден :)
Това да се събудиш с мисълта, че си прецакан е гадно. А и когато ставаш, за да учиш преди изпит, няма как да се чувстваш иначе... А да установиш, че нямаш студентска книжка си е все едно да ти се обади доцента и да ти каже да не се разкарваш излишно, защото ще се видите през септември :) Последвалото прозрение за местоположението й на 20 минути път с кола от тук в едната посока е само привидно успокоение, когато ти остава час и половина до изпита, а още си по пижама, доникъде с едно от стихотворенията в конспекта... да не говорим за грим и подобни :) Е, има и добри хора, които ни спасяват от подобни издънки и ни вземат от тук, закарват ни да си вземем книжката и после на изпит заедно :) Теди рулира :)
Вероятно може да се напише интересен разказ относно приключенията на моята студентска книжка, но пък така имах повод да се видя с Теди за малко повече, защото напоследък нещо все няма време, а и така и двете си спестихме по едно стихотворение :) Е, ако се беше паднало, друго щяхме да пеем, но от позицията на вече изкласили структурите от данни при иначе толкова симпатичния разказвач на приказки доц. Бъчваров, с усмивка може да му теглим м*****а :) Толкоз, аз не че ходех много на лекциите му, но си обещавам, че няма, ама наистина няма да ходя на негови лекции повече :) Дано поне това обещание изпълня, най-малкото защото би трябвало да не го срещна повече, докато не си взема бакалавърската степен :)
Иначе... то не е за хвалене моята - писа ми 5, защото..., ами на вас може да ви е странно, ама май защото съм момиче или защото така искаше... Ама пък за пръв път откакто съм в този факултет да взема да изтегля двата въпроса, които просто наизуст си ги знам... Изписах си ги, изрецитирах ги, ама май не му хареса интонацията ми или тембъра... не знам :) Ама все тая, преживява се :)
Някой искаше да разказвам - ами разказах, другото са емоции, които предпочитам да забравя :)
П. С. Я погледнете тук, напоследък всеки път като си пусна радио и попадам на нея :)
Вероятно може да се напише интересен разказ относно приключенията на моята студентска книжка, но пък така имах повод да се видя с Теди за малко повече, защото напоследък нещо все няма време, а и така и двете си спестихме по едно стихотворение :) Е, ако се беше паднало, друго щяхме да пеем, но от позицията на вече изкласили структурите от данни при иначе толкова симпатичния разказвач на приказки доц. Бъчваров, с усмивка може да му теглим м*****а :) Толкоз, аз не че ходех много на лекциите му, но си обещавам, че няма, ама наистина няма да ходя на негови лекции повече :) Дано поне това обещание изпълня, най-малкото защото би трябвало да не го срещна повече, докато не си взема бакалавърската степен :)
Иначе... то не е за хвалене моята - писа ми 5, защото..., ами на вас може да ви е странно, ама май защото съм момиче или защото така искаше... Ама пък за пръв път откакто съм в този факултет да взема да изтегля двата въпроса, които просто наизуст си ги знам... Изписах си ги, изрецитирах ги, ама май не му хареса интонацията ми или тембъра... не знам :) Ама все тая, преживява се :)
Някой искаше да разказвам - ами разказах, другото са емоции, които предпочитам да забравя :)
П. С. Я погледнете тук, напоследък всеки път като си пусна радио и попадам на нея :)
Търсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
