Има ми нещо, не е възможно да забравям едно и също нещо в три поредни сутрини. Не е възможно все по-често да се успивам и да забравям накъде съм тръгнала...Ако някой има идеи, нека сподели. Аз ще се посветя на размисъл върху тези сложни и фундаментални въпроси в навечерието на сесията. Някак обаче ми се струва по-лесно да дефинирам Бързите преобразувания на Фурие, отколкото да си отогворя...
Вторник сутрин, мнооооого далеч в миналото и по-конкретно вчера. Защо ми трябваше изобщо да се вдигам от леглото. Толкова беше топличко и пухкаво там. Толкова неприветливо ми се струваше отвън... Е, вярно е, че асистентът, при когото имах часове, излезе душа човек и ни отпусна час повече за донаспиване, но аз отново успях да се успя... Хмммм, обещавам си да ида на лекар...да бе. Може би след като занеса камарата дрехи на шивач, след като изпратя всички ботуши на ремонт и купчина други досадни задачи...Ще си умра побъркана и успиваща се :)
Като никога закъснях само с 5 минути, за да чуя любимите ми думи "Ами ние вече приключихме" :) Ами че супер, направо прекрасно...Нищо де, това си беше приятелско направо. В следващите 2 часа се убедих, че на хората в общия случай им пука само за тях, но не са много наясно как точно им пука... На тях асистентите са им виновни за всичко - за това, че не са седнали да се потрудят, за това, че не са достатъчно подготвени, че не се интересуват какви задачи са им поставени, че не си пишат домашните и дори за това, че преписват...Много интересно, мисля като ида на изпит по Диференциални уравнения и приложения да кажа на професора, че е виновен, че съм идиот... Може пък да се засрами...Или пък да си посипе главата с пепел и да се самобичува...Странно, защо хората отказват да поемат отговорност за това, което правят? Защо оправдават бездействието  с антипатията си към преподаватели или колеги? Не смятат ли, че губят ценно време, докато се чудят на коя част от задните си части да седнат? Ако някога успея да си отговоря изчерпателно и задоволително, обещавам да направя всичко възможно, за да променя това разбиране...Дразня се! Изкараха ме от кожата ми за по-малко от час. Аз не съм агресивен човек и не крещя, но едва се удържах да не извия нечий врат. Хора, за които нося отогворност да се държат с мен все едно съм ги прецакала и излъгала, а те чисти като новородени. Да обиждат асистентите и преподавателите си сякаш последните изпитват нездраво удоволствие да ги тормозят и издевателстват над тях...Нямам думи...
Мдааа,  вече е 10 сутринта...аз трябваше да будя гаджето по телефона в 9. Ами чудесно,  и вчера го забравих...Нищо, утре пак така ще стане, да свиква :(
Искам само да спя, очите ми са като булева функция, но не знам дали запазва нулата, единицата, дали е монотонна, самодвойнствена или линейна. Главата ми се е подула и съм нервна. Много нервна...Яхнала съм цял хангар метли и ми е все тая, че може да затруднявам движението по големите булеварди. Имам да пиша проект, ама няма сега.
Искам да се извиня на половината хора, които говориха по телефона с мен, докато спях. Ама само на половината, защото някои си заслужиха троскането и последвалото прекъсване...На останалите мога само да кажа, че ми се случва веднъж на няколко месеца...
Гаджето се прибра от купон и се похвали, че таксиметровият шофъор е отворил прозорец, за да може да диша, тъй като моят възлюбен е смърдял на цигари от 5 метра...Нашите прозорци се оказаха тесни и с малка пропускливост...надишах се :)
Проектът го написах и дори в срок - като никога. Дори тръгна от първия път. Да им се ненадява човек на графите :)
Днес е сряда, отново забравих гаджето, но интересното е че се сетих чак в 3 следобед...Скоро трябва да започна да уча, защото професорът едва ли ще се трогне, че съм идиот и затова не съм подготвена. Дано поне се освободя от писмен изпит, защото не ми се кисне 3 часа в някоя ледена зала, докато се чудя накъде се върти решението - към вратата или към прозореца и дали отива към 0 или към светлото бъдеще наречено безкрайност...

Много ми хареса идеята с професора - мисля да я прилагам при бизнес преговори с клиенти :))))

беше просто абстракция :)

така де, ама приложима :)))

Радвам се, че методът е приложим. Сега трябва да се оцени сложността :)

Това, че хората са склонни да обвиняват другите за своите несполуки, си е чисто човешка черта и се нарича егоизъм.

Всеки я носи в себе си, повече или по-малко. Естествено при някой хора егоизъма се е свил само до инстинкт за самосъхранение ... това е така да се каже прага, под който не може да падне. Но при други хора толкова се е раздул, че чак пръска хората наоколо.

Та мисълта ми беше, че всеки в ежедневието си преминава през добри и лоши моменти. Ако за лошите започва да обвинява себе си, това би нарушило вътрешното му спокойствие. Много по-лесно и удобно е да изнесеш проблема навън като обвиниш хората наоколо и колкото по-навън, толкова по-добре. Т.е. по-добре да обвиняваш хора които не познаваш, защото не ти пука за тях ( а предполагаш че и на тях не им пука за теб) ...

И така натоваршваш някого с твоите неудачия, без дори той да разбере ... какво по-хубаво :)

А иначе да нарушиш вътрешния си мир си е сериозно занимание ... Та това би трябвало да отговори на въпросите относно поемането на отговорност и защо и как опрадвават бездействието си :)

Колкото до губенето на ценно време ... всеки оценя времето си по различен начин ... за теб е ценно едно, за мен друго, за трети седенето на задните части ...

Примерно на стария ми съквартирант му беше супер странно, от какъв зор съм тръгнал да си губя времето като преподавам. За него това си е чиста минавка, нищо че във времето в което аз водех часове - той спеше. Но всеки си има своя философия за нещата около себе си и с това хората са интересни.

Айде стига съм досаждал :) See ya

П.П: Това е сигурно 4-5 пост, който пиша, но първия който поствам ... :)

Оценявам мнението ти и го считам за крачка в правилната посока :) Когато събера повече опит, ще защитя дисертация по темата :) Поздрави