Пак я докарах да съхна по нощите и пак няма да си легна като нормалните хора :) Утре сутрин пак ще гледам по диагонал с половин око на всичко де що мърда :) Зобам банани, ама не защото много ми се ядат точно пък банани, а защото са от една седмица в хладилника и днес започнах да се замислям, че скоро може и на ракия да станат без да разберем :) Доста имам да ям, дано ми изсъхнат широките гащи, че тесните джинси посмъртно няма да ме съберат след настъпленията от петък вечер до сега. Преди малко обещавах разни неща и може би трябваше да си обещая да се подстрижа или пък да си купя сешоар... Знам си, че ми трябват 6 часа за изсушаване и все пак преди 8 не влизам в банята :) Резултатът винаги е един - лягам си към 2 с влажна коса, на сутринта съм лееееекичко болнава и с малко късмет, ама от този особения, до вечерта съм си болна както си трябва :) И така до следващия път, когато си мия косата, т.е. след 2 дни. Добре, че не се случва след всеки душ, иначе щях да съм болна целогодишно.
Ама аз пак се отплеснах и запраших из някое отклонение на мисълта...Подреждах си мислите тези дни. Шкаф по шкаф, цялата си глава обходих и настана мир. Вече по-рядко усещам сбъсъци на самотни мисли, неуспели да се социализират заради инат или безидейност...Като тръгна да мисля за нещо по-лесно стигам до края и по-рядко се отклонявам тук и таме, за доизясняване на отношенията между мислите ми. Има моменти, когато не мога лесно да ги накарам да ме слушат и да правят каквото аз искам. Затова и от време на време се случва да не знам какво искам - чудя се дали те не са прави и дали не греша, когато върша разни работи въпреки тяхното мнение. Това дотук май беше за успокоение, че съм ги понаредила, но не съм се и престарала както виждам :) Още се отклонявам безпричинно от основнатам исъл :)
Та за бананите и тесните джинси беше идеята :) Аз не обичам да преяждам, ама никак. Даже май не ми се и случва...почти :) Е, от петък досега съм си все преяла и то без да знам защо :) Вчера джинсите ми ставаха, но за утре още е рано да се каже :) И в този ред на мисли се сетих за женската слабост - килограмите. Ами то не винаги е слабост, обикновено си е пълност, поне според женската част на изследването :) Днес ми казаха "Спокойно, каквото ядеш събота и неделя, не се брои" :) Погледнах аз със русите си очи невярващо, но от другата страна ме насърчиха, че се считали само постиженията от работната седмица, а другото не се слагало в баланса... Хмммм, нещо не ми се връзва, но пък по-голямата част от жените вярват в подобни заблуди. Някои не са толкова очевидно дебилни и звучат по-правдоподобно, но в общия случай, ако не са опасни за здравето, са просто безполезни.
Имам позната, която може почти да не яде известно време и да отслабне с 5 килограма, а после от радост се натъпква зверски и постижението остава само за колекцията от лични спомени без доказателства за потвърждение... Другото й любимо занимание е всеки ден да си обещава, че от утре е на диета и в чест на това може системно да злоупотребява с количеството храна. Аз от своя страна от доста време не съм си теглила телесата и не знам колко точно тежа на плещите на любимото ми същество. Нищо де, той от време на време ми напомня, че понатежавам и трябва да се взема в ръце, нещо на което реагирам с императорско мълчание и търпение...След това го прикотквам с нещо вкусно :)
Преди 3 часа мина времето за ядене, така че спирам да изкушавам на тази тема и ви пожелавам вечерята да ви е донесла наслада, която ще остане с вас поне докато се отпуснете в меките завивки :) А аз продължавам да си бездействам традиционно за неделя вечер :)