Постинг
05.12.2007 00:33 -
Кофти време, кофти хора
Автор: puresmile
Категория: Лични дневници
Прочетен: 944 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2007 00:49
Прочетен: 944 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 05.12.2007 00:49
Аз нали всяка сутрин се опитвам да закъснея или по-точно всяка сутрин без вторник, но никога не успявам - с изключение на вторник де :) Днес отново - вярно, само 15 минути, но все пак отново :)
Започнах да си подреждам главата - да я дефрагментирам и преподреждам, защото върху старите записи съм слагала нови и се е омазало всичко :( В резултат главата ми ме боли...боли ме и заради мрачните хора, заради лошото им настроение, заради лошото им отношение най-вече...Ако сте ситгнали дотук, вече е време да ви предупредя, че текста надолу съдържа отрицателни емоции. Просто имах нужда да си го изкарам някъде и да не го мисля...Четете на своя отговорност, защото следващите редове няма да ви накарат да се усмихвате :)
Днес имах честта да пътувам с автобус :) На мен веднъж седмично ми се налага да примъквам към къщи една раница с плодове, зеленчуци и бебешка храна. Бебешката храна е подробност, върху която няма да се спирам точно сега, но общо взето това са нещата, с които се храня през седмицата, докато съм си у нас...Днес реших да си премеря раницата - 16 литра е като обем...Поводът - една особено мила жена в автобуса. Случката...
Към 3 следобед днес, нямаше автобуси, времето беше гадно, а аз си мислех за един парсер, който пиша от няколко дни :) Прибирах се от СитиЦентър и чинно си чаках на спирката...Така бленуваното возило е от старите червени икаруси - гордостта на градския транспорт :) Вътре пълно с ученици (не че нещо, ама напоследък някои от тях много ме дразнят с кретенията си). На Спартак возилото се натъпква още повече, мен ме бутат отвсякъде с раници, чанти, туби за вода, бастуни....До мен се появява жена с сравнително голяма туба(колкото раницата ми някъде), обляга се на мен и очевидно си пътува сравнително комфортно. Аз не съм върлина, но госпожата е на 5 пръста под раменете ми...На следващия стоп за автобуса отвсякъде ме смачкват, а госпожата започва да се оплаква от моята раница...За разлика от мен, госпожата пътува без билет или по-точно използва билета на предишен пътник. От всички раници наоколо моята е най-малка, но собствениците на другите са сравнително яки момчета, които няма да търпят подобни ругатни и ръчкания в ребрата...Аз ползвам раница веднъж седмично, в общия случай пътувам с пликче, в което има листи и моливи :) Сравнително възпитан човек съм и не тормозя пътниците около мен, не протестирам, когато ме смачкват или когато ми се карат, нито пък когато слизат от автобуса заедно с мен...Днес обаче отговорих. Не повиших тон, но й отговорих. Направих го, защото тя си цедеше чадъра върху ботушите ми, облягаше се на мен (а миризмата не беше толкова приятна), а тубата й от минерална вода ме притискаше в кръста - все приятни неща, за които си мечтая по цял ден :)
Не оценявам хората по етнически, расов, полов или някакъв подобен признак, но се дразня когато злоупотребяват с търпението ми и се възползват по определен начин от по-горе изброените признаци. Не съм съгласна да се третира моята раница по такъв начин, още повече, че винаги съм с карта или билет от хора, които смятат, че трябва да получават всичко без нищо насреща...
Започнах да си подреждам главата - да я дефрагментирам и преподреждам, защото върху старите записи съм слагала нови и се е омазало всичко :( В резултат главата ми ме боли...боли ме и заради мрачните хора, заради лошото им настроение, заради лошото им отношение най-вече...Ако сте ситгнали дотук, вече е време да ви предупредя, че текста надолу съдържа отрицателни емоции. Просто имах нужда да си го изкарам някъде и да не го мисля...Четете на своя отговорност, защото следващите редове няма да ви накарат да се усмихвате :)
Днес имах честта да пътувам с автобус :) На мен веднъж седмично ми се налага да примъквам към къщи една раница с плодове, зеленчуци и бебешка храна. Бебешката храна е подробност, върху която няма да се спирам точно сега, но общо взето това са нещата, с които се храня през седмицата, докато съм си у нас...Днес реших да си премеря раницата - 16 литра е като обем...Поводът - една особено мила жена в автобуса. Случката...
Към 3 следобед днес, нямаше автобуси, времето беше гадно, а аз си мислех за един парсер, който пиша от няколко дни :) Прибирах се от СитиЦентър и чинно си чаках на спирката...Така бленуваното возило е от старите червени икаруси - гордостта на градския транспорт :) Вътре пълно с ученици (не че нещо, ама напоследък някои от тях много ме дразнят с кретенията си). На Спартак возилото се натъпква още повече, мен ме бутат отвсякъде с раници, чанти, туби за вода, бастуни....До мен се появява жена с сравнително голяма туба(колкото раницата ми някъде), обляга се на мен и очевидно си пътува сравнително комфортно. Аз не съм върлина, но госпожата е на 5 пръста под раменете ми...На следващия стоп за автобуса отвсякъде ме смачкват, а госпожата започва да се оплаква от моята раница...За разлика от мен, госпожата пътува без билет или по-точно използва билета на предишен пътник. От всички раници наоколо моята е най-малка, но собствениците на другите са сравнително яки момчета, които няма да търпят подобни ругатни и ръчкания в ребрата...Аз ползвам раница веднъж седмично, в общия случай пътувам с пликче, в което има листи и моливи :) Сравнително възпитан човек съм и не тормозя пътниците около мен, не протестирам, когато ме смачкват или когато ми се карат, нито пък когато слизат от автобуса заедно с мен...Днес обаче отговорих. Не повиших тон, но й отговорих. Направих го, защото тя си цедеше чадъра върху ботушите ми, облягаше се на мен (а миризмата не беше толкова приятна), а тубата й от минерална вода ме притискаше в кръста - все приятни неща, за които си мечтая по цял ден :)
Не оценявам хората по етнически, расов, полов или някакъв подобен признак, но се дразня когато злоупотребяват с търпението ми и се възползват по определен начин от по-горе изброените признаци. Не съм съгласна да се третира моята раница по такъв начин, още повече, че винаги съм с карта или билет от хора, които смятат, че трябва да получават всичко без нищо насреща...
Търсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
