Постинг
27.11.2007 20:59 -
Да си проспиш живота
Вчера ви се оплаках, че напоследък доста често се успивам. Да не си кривя душата, в последно време всеки ден ми се случва. Или не знам къде съм и спя още около час, или просто ме мързи и само се обръщам на другата страна. Резултатът е ясен - след около час тичкам волно из апартамента в опити да намеря необходимото ми, за да не приличам на непознато досега същество, което броди в ранните сутрешни часове около китните столични булеварди...Знам, че от сън псомени няма, но колкото по-големи стават задръстванията сутрин, толкова повече ми се спи и съответно по-късно ставам :)
И тази сутрин тропах по заледения тротоар с есенните си ботушки...Уф, вярно е, че си обещах да нося зимните, ако завали сняг, но така и не остана време да ги подготвя. Забавно е да се бърза с ботуши, които нямат никакво сцепление с леда, камо ли да тичаш с тях :)
Хмм, нацелих няколко минирани плочки, опръсках се доста, но не паднах, не се пребих, а и за пореден път не успях да закъснея....Е, и това се случва понякога, затова и винаги има няколко колеги, които чакат пред аудторията да се появя, за да вляза първа. Не, не са кавалери, просто на мен лекторите не ми се сърдят...
Тази сутрин шофъорът на автобуса ми предложи да отвори предната врата, за да сляза в задръстването. Чудничко, а може и да съм приличала на урунгел или да съм му скривала гледката към някое пиленце от вътрешността на автобуса. Все тая, аз нали пак не можах да закъснея :) Обаче за утре съм си подготвила грандиозен план. След като започвам от 9, мисля да стана около 8:30 и след това да се впусна из трите задръствания, в които попадам сутрин, макар и краткото разстояние, което трябва да измина...От сега си знам, че напролет колоездачите ще се увеличат поне с един в мое лице :) Така че пазете се, защото колелото е доста силно оръжие в моите ръце или крака, както предпочитате :) Обещавам да преработвам с дробовете си колкото мога повече мръсотия и да дам своя принос във филтрирането на въздуха в центъра :)
Поздрави и усмивки за всички :)
И тази сутрин тропах по заледения тротоар с есенните си ботушки...Уф, вярно е, че си обещах да нося зимните, ако завали сняг, но така и не остана време да ги подготвя. Забавно е да се бърза с ботуши, които нямат никакво сцепление с леда, камо ли да тичаш с тях :)
Хмм, нацелих няколко минирани плочки, опръсках се доста, но не паднах, не се пребих, а и за пореден път не успях да закъснея....Е, и това се случва понякога, затова и винаги има няколко колеги, които чакат пред аудторията да се появя, за да вляза първа. Не, не са кавалери, просто на мен лекторите не ми се сърдят...
Тази сутрин шофъорът на автобуса ми предложи да отвори предната врата, за да сляза в задръстването. Чудничко, а може и да съм приличала на урунгел или да съм му скривала гледката към някое пиленце от вътрешността на автобуса. Все тая, аз нали пак не можах да закъснея :) Обаче за утре съм си подготвила грандиозен план. След като започвам от 9, мисля да стана около 8:30 и след това да се впусна из трите задръствания, в които попадам сутрин, макар и краткото разстояние, което трябва да измина...От сега си знам, че напролет колоездачите ще се увеличат поне с един в мое лице :) Така че пазете се, защото колелото е доста силно оръжие в моите ръце или крака, както предпочитате :) Обещавам да преработвам с дробовете си колкото мога повече мръсотия и да дам своя принос във филтрирането на въздуха в центъра :)
Поздрави и усмивки за всички :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
