Постинг
26.11.2007 14:40 -
И защо съм щастлива сега?
Хех, ами май всички това се чудят...
Уникален въпрос, зададен от доцент по диференциални уравнения преди няколко часа, но ме накара да се замисля защо :) По неговите думи трябва да съм щастлива от това, че кратността на комплексните корени не ми пречи на броя решения въпреки комплекснозначната функция - и аз гледах натровено, но после разбрах :) Едва ли буквално това би ме ощастливило в близките няколко години, вероятно има други по-очевидни причини :)
Едва ли е само една причината, едва ли мога дори да ги изброя лесно и бързо, но и май не ми се занимава точно с това в момента. Вчера си говорех с приятел за алгоритми. Ама не някакви абстрактни и отнесени, а едни такива с пряко приложение в... неговия живот. Не че обичам да се меся тук и там, където си нямам работа, но ме блазни идеята да го виждам усмихнат всеки път и да знам, че повече хора около мен са така :) Шегувах се с него за предпочитанията му за жени, за да измислим алгоритъм за оценяване на потенциални "обекти", които да му харесат, а той да ги усмихва, докато сам се усмихва :) Според него такъв не може да бъде описан точно, според мен може, но не и на човешки език :)
Замислих се кое е това, което ме кара да се усмихвам сутрин, докато ходя по улицата и гоня автобуса в задръстването...Откъде имам желание да се усмихвам, въпреки че все по-често се успивам... Това с успиването се решава с още една резервна аларма и слагане на телефона далеч от леглото :) Другото обаче не мога да обясня съвсем ясно, а и главата ми напоследък е едно доста неподредено място, където много не ми се рови. Тук един друг доцент по Дискретна математика просто заяви "Този хаос тук не може да бъде изобразен"
Е, понякога наистина съм хаотична, но това е по-скоро за да откажа хората от уидеята да ровят в мислите ми. Искам ги само за мен, не обичам други да се месят в тях.
Все се намира някой, който си изкарва злобата върху другите; някой, който се възползва от човешкото изражение в очите им и не му пука какво прави или поне така му е по-лесно. Признавам си, тогава не съм pure smile, а по-скоро треперя. Треперя не от яд, и аз не знам защо, но не съм свикнала да ми викат. Не обичам да ми крещят, това ме изсмуква - сякаш ми вземат силите, а за мен нищо не остава. В петък просто се прибрах по обед. Два часа викане ми бяха достатъчни за дни напред. До събота вечер някак се оправих, за да мога сега отново да се усмихвам на света въпреки мъглата, дъжда и вятъра навън. Мога отново да си цапам из локвите за ужас на възрастните хора около мен. Няколко човека от сутринта вече ме питаха как мога да съм толкова спокойна и усмихната при това време, задръствания, лошо отношение и куп други :) Не знам, не ми се отговаря, но ако някой иска като мен, нямам против да му покажа :)
Имам приятелка, която се определя като щастлива, ако са налице определени материални фактори...Дали това не е важен критерий? Не съм се замисляла, но май не съм много съгласна с нея. Новите парцалки, ботушки и подобни боклуци не ме зареждат позитивно. Не съм и в другата крайност да съм щастлива, само когато се раздавам изцяло на другите и виждам как така те са щастливи. Искам спокойствието си, себе си за мен. Аз си решавам дали да дам и на друг да оперира с мен :) А вие замисляли ли сте се кое ви кара да сте щастливи и доволни от себе си и живота си?
Уникален въпрос, зададен от доцент по диференциални уравнения преди няколко часа, но ме накара да се замисля защо :) По неговите думи трябва да съм щастлива от това, че кратността на комплексните корени не ми пречи на броя решения въпреки комплекснозначната функция - и аз гледах натровено, но после разбрах :) Едва ли буквално това би ме ощастливило в близките няколко години, вероятно има други по-очевидни причини :)
Едва ли е само една причината, едва ли мога дори да ги изброя лесно и бързо, но и май не ми се занимава точно с това в момента. Вчера си говорех с приятел за алгоритми. Ама не някакви абстрактни и отнесени, а едни такива с пряко приложение в... неговия живот. Не че обичам да се меся тук и там, където си нямам работа, но ме блазни идеята да го виждам усмихнат всеки път и да знам, че повече хора около мен са така :) Шегувах се с него за предпочитанията му за жени, за да измислим алгоритъм за оценяване на потенциални "обекти", които да му харесат, а той да ги усмихва, докато сам се усмихва :) Според него такъв не може да бъде описан точно, според мен може, но не и на човешки език :)
Замислих се кое е това, което ме кара да се усмихвам сутрин, докато ходя по улицата и гоня автобуса в задръстването...Откъде имам желание да се усмихвам, въпреки че все по-често се успивам... Това с успиването се решава с още една резервна аларма и слагане на телефона далеч от леглото :) Другото обаче не мога да обясня съвсем ясно, а и главата ми напоследък е едно доста неподредено място, където много не ми се рови. Тук един друг доцент по Дискретна математика просто заяви "Този хаос тук не може да бъде изобразен"
Е, понякога наистина съм хаотична, но това е по-скоро за да откажа хората от уидеята да ровят в мислите ми. Искам ги само за мен, не обичам други да се месят в тях.
Все се намира някой, който си изкарва злобата върху другите; някой, който се възползва от човешкото изражение в очите им и не му пука какво прави или поне така му е по-лесно. Признавам си, тогава не съм pure smile, а по-скоро треперя. Треперя не от яд, и аз не знам защо, но не съм свикнала да ми викат. Не обичам да ми крещят, това ме изсмуква - сякаш ми вземат силите, а за мен нищо не остава. В петък просто се прибрах по обед. Два часа викане ми бяха достатъчни за дни напред. До събота вечер някак се оправих, за да мога сега отново да се усмихвам на света въпреки мъглата, дъжда и вятъра навън. Мога отново да си цапам из локвите за ужас на възрастните хора около мен. Няколко човека от сутринта вече ме питаха как мога да съм толкова спокойна и усмихната при това време, задръствания, лошо отношение и куп други :) Не знам, не ми се отговаря, но ако някой иска като мен, нямам против да му покажа :)
Имам приятелка, която се определя като щастлива, ако са налице определени материални фактори...Дали това не е важен критерий? Не съм се замисляла, но май не съм много съгласна с нея. Новите парцалки, ботушки и подобни боклуци не ме зареждат позитивно. Не съм и в другата крайност да съм щастлива, само когато се раздавам изцяло на другите и виждам как така те са щастливи. Искам спокойствието си, себе си за мен. Аз си решавам дали да дам и на друг да оперира с мен :) А вие замисляли ли сте се кое ви кара да сте щастливи и доволни от себе си и живота си?
Търсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
