Дааа, и затова се замислих особено тази вечер...
Като бях едно мъничко същество - малко на години и акъл, но на височина не толкова :) - много се чудех защо хората са различни...Не можех де си го обясня, а и сега имам сериозни резерви относно смисъла на всичко това. Както и да е, като повечето деца се опитвах да приличам на останалите. Нищо, че ми показваха колко съм различна; нищо, че нямаше видим смисъл, но нали все пак е добре да има с кого да играеш, а не да си зарязан и отхвърлен. Не ме разбирайте погрешно, за околните беше по-добре да не съм в компания - твърде много щети нанасях, а и все за тартор ме избираха...
Е, писна ми. Писна ми да съм като тях и спрях да се опитвам, спрях и да бъда като тях...Те престанаха да са ми интересни, а и бързо ставаха предсказуеми. И в училище беше така - хората искаха да приличат на другите, а не да изградят себе си като уникални. Не ги разбирах, а и сега отново не ги разбирам...Не се и опитвам. Едва наскоро си дадох сметка колко много се промених за последната година. Станах нетърпима към определени типове хора, а преди май бях всеядна...като се замисля май и те не ме обичат вече - явно е взаимно :) Все по-малко неща мога да си кажа с хора, с кото делим общи спомени...Дори невинаги имам и желание да го правя. Толкова са променени - и те са пораснали, някои насила, други не толкова :) Мислим по различен начин, което може само да ме радва, но те не искат да приемат, че различното е правилно...А това е тъжно и ме сдухва :( Когато бях по-малка ми пукаше повече и имах желание да споря. Сега не е така, научих се, че не винаги хората могат да спорят конструктивно и ми писна все аз да го отнасям. Затова все по-често просто млъквам...Опитвам се да избегна сблъсък, да преодолея трапа и да закрепя общуването поне за малко...до следващата дупка.
Дупките станаха много, а така пътя от заобиколен се превърна в прекъснат на места.  За някои ми е мъчно а за други сякаш винаги съм знаела, че ще стане така. Сега съм в подобно положение  спрямо други хора - сякаш знам, че след малко и те ще си идат...
Хубавото е, че новите хора, а и тези които познавам от години и остават край мен, са Хората. Да, на тях разчитам и тях избрах. При тях мога да ида, както сторих днес, да кажа "Здрасти" и това да ме накара да се усмихна :)
Усмивки и пожелние Слънчо да му се усмихе, той си знае :)
За всички поздрав и малко хубава музика...

http://youtube.com/watch?v=JJtvNHPWUO8

мостовете се разрушават или пропадат и назад не може да се върнем по същите пътища или не ни се иска да направим това.
Разминаване...
Но ако има нови хора и нови приятели, които вървят в същото напраление като нашето...
Какво по-хубаво от това!
Поздрави!

Поздрави и на теб :)

Ооо, мълчанието наистина е злато! Не дай си боже да се опиташ да посъветваш някого нещо, той го приема като обида. А аз се отнасям с уважение и доброта към всички, докато не се издънят и отидат в списъка безразлични. Няма смисъл да губим време. Би било неестествено да се харесаме на всички, пък другите ще си намерят трети и така... :) Вече просто млъквам и избягвам конфликта, защото започнах да се славя като скандалджия, което изобщо не е така.