Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2007 10:58 - За животните и приятелите
Автор: puresmile Категория: Лични дневници   
Прочетен: 824 Коментари: 1 Гласове:
0



Колкото и лошо и зъбато същество да съм, и аз съм била малка...Най-добрите ми приятели са животни, но е много трудно, когато такъв приятел си иде...Още по-ужасно е когато ти го отнемат...
Като оставих плюшките, ми подариха едно малко пиле. Продаваха ги на един пазар, но продавачът ми подари едно малко черно същество, което имаше нужда от грижи и обич. Тогава бях на 4, а пилето живя само 2 нощи, въпреки постоянните грижи на мама...Не бях особено привързана и го преживях бързо (не ме разбирайте погрешно, не съм жесток човек). После се сприятелих с едно дългоухо сиво зайче, което кръстих Сивушко. Много обичах да го галя и гушкам, а той нямаше нищо против и така изкарвахме с часове...Сивушко беше много красив, но дядо не го хранеше заради мен, а защото имаше конкретни намерения спрямо него...Сивушко беше с мен малко повече от година...всеки път, когато дядо решеше да изпълни заканата, аз му се молех и молех, увисвах на раменете и ръцете му, влачех се след него, докато не се откажеше...Един ден просто се върнах от училище (тогава имаше нещо като предучилищна) и се затичах да гушна приятелчето си, защото цял ден е бил самичък...него го нямаше! Бяха ме изчакали да изляза, за да не се занимават с мен и бяха убили моя приятел - тогава мислех така. Всъщност и сега мнението ми не се различава, защото това зайче за мен не беше като животно, което някой притежава. Сивушко беше някой, за когото се грижа...Съвсем логично е, не ям заешко, не мога дори да погледна...Тогава не можаха да ми дадат логичен и уважителен според мен отговор...
После дойде Муцко - това беше едно невероятно интелигентно коте, което изглеждаше като точно копие на Том (от "Том и Джери"). Баба се грижеше известно време за съседската котка, защото съседът имаше ангажименти и отсъстваше...Котката имаше 1 коте. Баба ми си върши нещо от кухнята и чува "нейната" котка жално да мяука на терасата. Притеснена излиза и вижда, че животинката е донесла малкото си и го оставя при нея. Не му даваше да ходи при нея, а тя самата идваше да го храни вкъщи...Така муцко остана вкъщи. Не правеше бели, искаше само да е сред хора. После стана много изобретателен - разопаковаше оставени вафли, сандвичи или кроасани и се хранеше така...Пазехме го, защото някой ни каза, че котките не трябва да ядат сладко, а той налиташе на сладко постоянно :) Муцко беше с мен докато растях, изпращаше ме до училище всяка сутрин и после сам се прибираше(живеехме на 3 минути от училището ми). Качваше се по улука до терасата и там чакаше да му отворят...За да спи покрай мен, вечер се скриваше вътре в леглото ми под матрака, а после се качваше на гърба ми...Така 8 години...когато си отиде спрях да ям, не ме интересуваше нищо. На него можех да си кажа всичко, но не и на някой друг. Всеки ден ходех на мястото където е и му говорех...Не исках друго коте да го замести.
Преди 3 години в един пролетен следобед на терасата на баба се появи  едно много, ама  много мръсно и  хърбаво коте. Аз отивах да й пазарувам, а когато се върнах, същото това същество се беше изпънало на задни лапи и мяукаше на вратата. Питах я защо, а тя каза, че го е нахранила, а то явно искало още...Е, то остана вкъщи. Вечерта спа на терасата, гледахме го, а то не мръдна. И на другия ден не мръдна - хранехме го и го галехме. а то си седеше на терасата. Решихме да го къпем...то беше на друго мнение, и се ми само, колкото може, но ние пак го изкъпахме...Така Мърлъо се присъедини към семейството...Всъщност той се казваше Бурзум, но според мамето съседите се смеели на името му, та се наложи да го сменим - Мърлъо е, защото много мърка :) Не знаехме колко е възрастен, но предполагахме, защото го боляха задните лапички и си ги пазеше, дори от галене...Не нападаше храна, която не му е дадена, не тормозеше околните с постоянно мяукане, но беше изпечен хитрец. Заставаше до стола на ядящия, гледаше го жално и съвсем леко си отваряше устата без да издава нито звук. След това започваше да преглъща...жална картинка и винаги си изпросваше още храна...Когато започнаха да го болят зъбките, му давахме само меко пилешко месо и различни меки храни, които обичаше...Той се появи, когато бе един от най-трудните ми периоди и съм сигурна, че грижейки се за него можех да гледам напред...Миналата година като горда студентка се преместих в друг град и Мърлъо остана при мамето...Всяка вечер я посрещаше от вратата и искаше само внимание...Не можех да си го взема, защото нямам условия да го гледам, а и гаджето е алергично към котки. Когато се прибирах, той ме посрещаше, а после с дни ме търсеше в стаята ми, когато вече не бях там...Това лято бях решила да се прибера за по-дълго, защото вече знаехме, че си отива. Не ме дочака. Отиде си 2 часа преди да се прибера. Просто беше легнал и заспал на същата тази тераса, на която се пови 3 години по-рано. Имаше си кошче, където да си лежи на открито, когато иска...Все едно спеше...Него още не съм преживяла, не се научих да превъзмогвам загубата на такива приятели. Мои роднини заминаха и няма кой да се грижи за котето им.Аз отказах...Не мога да гледам как любимо същество просто си отива и ти не можеш да направиш нищо, за да го задържиш. Знам, че и Сивушко, Муцко, Мърлъо - всички те ме научиха да гледам по различен начин на света около мен, знам, че съм била щастлива да бъдат покрай мен, но не мога да приема смисъла на това защо сега ги няма...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Anonymous
14.06.2012 19:37
Momi4e, seriozno, porasni.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: puresmile
Категория: Лични дневници
Прочетен: 179967
Постинги: 62
Коментари: 258
Гласове: 2912
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031