Днес е понеделник или по-скоро беше...денят си отива, но на мен не ми се пише за претъпканите автобуси, за километричните задръствания от изгрев до залез, не ми се пише и за потоците от хора прелитащи по тротоарите и покрай тях...изобщо не ми се пише. Има дни, в които не искам да се показвам на света, не искам и да го гледам...Вчера беше такъв ден, но той (светът де) не ме остави на мира. Блъскаше ме цяла събота и не се умори и в неделя. Смачка ме, сякаш ме сдъвка и после изплю...Не съм в депресия, просто не обичам нещата да ми се случват въпреки мен. Днес си отива и слава богу, чакам да дойде утре...заради самата надежда, че утре няма да се блъскам със случващото се, че ще минавам тихо покрай всички и никой няма да ме закача...поне за ден...

Не пиши за автобусите, МАРШРУТКИТЕ са по интересни! Давай напред с усмивките, петък пристига с гръм и трясък! :)

На мен и маршрутките не са ми интересни, предпочитам пеша да се движа, но сутрин е трудно приложимо...