Аз такова, не обичам да се храня в закусвални, даже водя една антихамбургерена кампания вкъщи...Да, ама моето мило същество каза "Аз не съм ял хамбургер от месеци" и ме погледна с един тъжен поглед...Разчувства ме. Не знам дали очите ми се напълниха от съжаление или от настинката, с която се боря от миналия понеделник, но емоциите натежаха и склоних да се дотътрим и до любимата му закусвалня на Попа въпреки високия градус на настроението ми, пардон на телесната температура...
Ама то милото било много гладно и искало и среден дюнер - то малки и без това нямаше, само средни и големи. И нали съм съвестна и отстъпчива  влизам аз гордо и сигурно без да се замислям - аз искам дюнер...Поглежда ме единият служител, който ми взема бележката, ама така хубаво ми се усмихва и прави нещо там с ръце зад плота и под нивото на погледа ми :)...Хоп,подава нещо - ама аз с едни мътни очи го гледам и немея. А той само:
- Заповядай, принцесо!
Гледам аз, озъртам се, на мен говори явно, то други по това време там нямаше. Очите ми пак така едни навлажнени и мътни от температурата и вятъра...абе трогната явно изглеждам и вземам това, което ми подава.
Аааааааа, запушения ми нос нещо протестира, очите ми се мокрят още по-усилено, ама аз миризма не усещам, та затова питам простичко "Това сега какво е?" кимайки към белия сос върху току що подарения ми фелафел...
Отговорът беше много описателен и гарниран с много мазни усмивки от тримата зад плота..."Ами фелафел...". "Благодаря..."
Боже, романтичните вълни се блъскаха навсякъде по стените на закусвалнята, а аз се чудех къде да изчезна...С треперещи ръце грабнах дюнера и навън при притежателя му...
А той се хили, дъвче....
Как не се сетих преди, този номер не ми го прави за първи път. И друг път ме е пращал за дюнер, за да ми гледа сеира...Сега си има и израз вече..."Принцесо :)"...

Хаха, за друг път да знаеш...това бялото е чеснов сос, много е хубав мммм... само после да не си на среща с някого :D

мен ме е страх по-скоро от майонезата - гадна ми е :) затова питах :)