Да, знам, че вече е четвъртък и не, определено нямам проблеми с календара :)
Всъщност всичко започна в понеделник...на една опашка, а те бяха 2 и после се наложи да се редя на още и още...
В 11:00 вече бях във великото ФМИ. За хората, които не знаят какво е, това е Факултета по Математика и Информатика на СУ "св. Климент Охридски"...Та нали ще се записваме за новата година...първата опашка мина бързо и дойде ред на втората, точно пред вратата на Харизанова - това митично същество, което всички учили в последните 20 години във ФМИ познават...Опашката вървеше бързо и тъкмо щяхме да докажем, че безкрайността не е толкова страшна, но не било. В 11:55 влязох в кабинета и чух само "Вече е 12 часа". Отговорих само "Да дойда отново в 13:30?" и получих "Ами тогава отново ще приемаме"...Нямаше какво да споря, излязох. Макар по-рано, тя имаше право на почивка. Това, което ме потресе бе, че бяхме точно 5 човека, а това й отнемаше не повече от 3-4 минути...Е, ние чакахме. Бяхме нагли и стояхме пред кабинета и чакахме. Тук обаче понятията ми се размиват...
Нямам против администрацията да почива дълго, приемам натовареността им. Но щом аз уважавам тяхното време и чакам, не е ли нормално да изисквам същото? Аз приех нейната почивка да започне в 11:55, но защо трябваше да приключва в 13:42 вместо в 13:30...Защо тя не уважи тези 12 минути от времето ми, които после ми костваха нерви и други 3 допълнителни часа....
Винаги се опитвам да съм любезна и да изтърпя всякакви подобни наглости с непознати без да се обременявам, но не мисля, че е нормално да се отнесат така с мен. Нямаше да ми е толкова гадно, ако от усойния коридор на ФМИ не лепнах настинка, която влача вече 3 дни и която ми носи само неприятни секрети...
Заглавието ми идва от една песен...а името на песента от престрелка, при която загиват няколко възрастни, а няколко деца са ранени. Момичето, което стреля, по-късно казва единствено "I don"t like Mondays"...Чудя се какво би било моето обяснение ако посегна на Харизанова...
Аз си знам, че не посягам на хора, дори не им повишавам тон...Защо хората уважават тези, които се държат брутално и нагло с тях и успяват да им вземат страха? Защо издевателстват над мен, само защото не искам да се карам и предпочитам да изчакам или само защото не ги ръгам в автобуса, трябва да ми натрошат ребрата...Е, това е историята от вчера, т.е. сряда. Не искам да си развалям понеделника със сряда...

Ами, какво да ти кажа, много пъти съм бил в сходни ситуации, като тези, които описваш и съм убеден, че не само аз, но и още много хора знаят каккво е да се бориш с българската администрация... А прочетох този постинг, защото си мислех, че може да има нещо общо с една песен на любимата ми група, а именно Bon Jovi - I Don't Like Mondays (album: One Wild Night) :)

Не искам коментарите ми да излизат с "анонимен", не крия самоличността си...

извинявай, че съм те подлъгала :)
Преживях го този момент, сега се опитвам да докажа, че дните от седмицата пермутират...по-лесно ми е да не ги следя така :)

Значи ти твърдиш, че дните пермутират, ясно :) Това вероятно ще е най-новата научна Теорема :) Успех!

ами мисля да не е теорема, не ми се доказва :)

Ааа, извинявай просто каза одеве "сега се опитвам да докажа, че дните от седмицата пермутират" и затова... а сега виакш "не ми се доказва"... Хъх, разбирам те, и на вас от ФМИ не ви е никак лесно със сигурност, още повече от наблюденията, които имам аз върху твои колежки, и така :) затова не ти се доказва вероятно... Иначе досега четох темите за изневярата, но не мисля, че има какво да кажа - никога не съм бил от която и да е страна и никога не искам да бъда, това е. От мен, лека нощ, че стана леко късно :)

Ами не знам, аз в моята група имам вече май само 1 колежка....къде ги видя толкова много :)
А иначе не ми е трудно много във ФМИ, но пък ни научиха да сме мързеливи, та затова не ми се и доказва :) Ама от скука някой път мога и да го докажа - това вече ще е лошо :)