След поредното среднощно изпълнение тип "Не знам къде, с кого и как" и последвалото лягане към 5 искам единствено на тъмно и топло място. Искам да спя. Да, ама част от отговора на горния въпрос не мисли така, а именно "С кого?". Часът е някъде около 9, мястото - китен софийски квартал, събитието - нещо звъни. Не е канарчето...да, определено е телефона.
"Искам да си купя мъж" - това са звуците, които проехтяват в ухото ми след като вдигам. Боже, даже не знам за какво говори, а тя говори и определено не спира. Явно някой е направил или още по-лошо - не е направил нещо. Този някой явно вече е "записан" в папка History на любовния живот на приятелката ми. Та на мен малко по-малко нещата започват да ми стават ясни. Е, аз какво да направя - мога да я изслушам, да я прегърна, да й съчувствам,  да го прокълна (всъщност това не мога) , да я изведа или да й намеря друг - друго не мога. Магазин, където да си купиш мъж не знам къде има. Надигам се леко и обещавам, че след час съм в центъра и ще изпълня всяка молба, но тогава, а не сега. Сега не мога.
След няколко часа прекарани в оплюване на онова там същество - държа да отбележа, че ние не мразим целия мъжки род - моето момиче вече мисли за отмъщение. Как я разубедих е друг въпрос, няма да се спирам на него.
В главата ми се заформи следната мисъл - Каква е точно разликата между истинския и реалния мъж?
Застанете пред няколко жени и ги попитайте какъв е идеалния мъж. После ги питайте какво значи истински мъж. Много вероятно е идеалният мъж да бъде дефиниран като истински мъж. За истинския не мога да твърдя нищо конкретно - вариации по темата колкото искате. Сега се замислете за реалните мъже - да, точно тези, които сутрин виждаме в градския транспорт, тези, с които се разминаваме по улиците или срещаме в баровете. Някои от тях опознаваме и по-задълбочено. В повечето случаи само, за да се убедим, че не отговарят на определението за истински мъже. Добре тогава, защо изкуствено поддържаме този идеал? Да, може да ги стимулираме да бъдат такива, но пък може и сами да се нараняваме, защото имаме неизпълними очаквания. Много ясно, че мъжете ще се правят на такива каквито не са, само за да ни впечатлят - те знаят какво за нас е истински мъж. Но докога? Колко ще издържи съответния екземпляр да лавира между истинския и реалния мъж. Сигурно ще се намери и някой, който е реален и истински, но освен да го мултиплицираме, друг изход няма. Не е ли по-лесно да сложим ръка на сърцето си и да признаем, че в повечето случаи се даваме и на не толкова истински мъже, само за да преживеем нещо истинско и реално. Като се замисля, хубаво е да имаме високи очаквания, но кой определя горния праг, т.е. кога реалния и истинския мъж става две различни неща? Ако моята приятелка нямаше прекалено високи изисквания, може би на нейното момче нямаше да му писне, нямаше да си каже "аз каквото и да правя, на нея не й стига" и нямаше да попадне в графа "мъжете, преди моя живот". Като резултат аз можеше и да се наспя, а не сега да умувам откъде да й купя мъж....В този ред на мисли, може да се направи такава инициатива, не е задължително да е на доброволчески начала. Може жени да работят нещо като тестерки - да пробват мъжете и да поставят атестации срещу заплащане. Не ме разбирайте погрешно. Не съм някоя феминистка или мъжемразка. Не приемам мъжете като стока, просто исках да се наспя. Толкова ли щеше да е лошо освен сайтовете за булки по интернет, да има и сайтове за младоженци по интернет...

Благодаря за съвета, но как да кажа, не обичам идеалните неща. Те не са ми интересни и са някак предсказуеми...

много ми напомня на описаното в клипа --->>> http://youtube.com/watch?v=mXUaYFaag6Q

поздрави :))

Но едва ли си показват толкова перата... както обичат да го правят булките... Просто защото е прието силната страна да е на страната на парите... А все още са мъжки свят..