Бурята....дъжда, отначало ми беше добре, но сега ми е тъжно и честно казано ме мързи много...Баба ми казва, че когато вали Бог плаче, но не знаела дали за нас или заради нас :) Аз не съм религиозна, никак даже; нищо, че братовчед ми е свещеник...Просто времето ме наведе на тези мисли...Колко ли сме лоши наистина?
Тази сутрин прекарах 2 часа и половина да убеждавам наличната мъжка част на къщата да ми помогне да приберем клетката на канарчето, което  гледаме временно. Беше ми толкова жал за него, имах чувството, че сърчицето му ще се пръсне. Не можех сама едновременно да държа клетката и да я откачам от тавана на терасата....Валеше, горкото мъниче едва понасяше шума на гръмотевиците, а алармите на колите бяха ужасно преживяване дори и за мен....В 9 без нещо ми помогнаха ...горкото, звук не издаде, беше се свило от страх...
Защо когато можем да помогнем на животните, не го правим? Защо сме жестоки към тях?
Стана ми гадно и се сетих, че много деца проявяват жестокост и агресия към беззащитни същества, които не могат да им отвърнат. Ако го сторят, получават още жестокост. Много родители възпитават  децата си по този начин - че животните са мръсни, че стават единствено за храна, дрехи и забавление....Отвратително е! Имам котарак, дойде у нас преди почти 3 години и беше много мръсен, гладен и мършав. Много красиво и благородно животно е...Предполагам, че преди е гледан добре, защото има невероятни навици и е по-цивилизован от някои мои познати. Та както и да е, мисълта ми е, че той е своенравен и понякога показва характер :) Винаги се намира някой да ме посъветва да го ударя, за да си знаел мястото....Как да посегнеш на животно, все едно да посегнеш на човек. За мен е същото. Не ме разбирайте погрешно, налагало ми се е да се защитавам от бездомни кучета. Всяка сутрин се опитваха да ме нападнат в продължение на 3 години. Мисълта ми е за мирните животни, които не ни правят нищо, а ние ги тормозим. Отнасяме се безотговорно - харесваме си животинче, но като ни писне го изхвърляме на улицата без да ни интересува от какво има нужда то и че разчита на нас...Всяка година в двора на баба ми захвърлят малки котенца, които още са слепи и ние се грижим за тях, докато поотраснат, за да им намерим дом. Почти съм сигурна, че ако погледнете как един човек се отнася към животните, можете да си извадите правилни изводи как се отнася с хората около себе си, с децата си дори....