Постинг
31.07.2007 03:21 -
Следващият моля
Автор: puresmile
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1201 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2007 22:53
Прочетен: 1201 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 31.07.2007 22:53
Мъже - не ги мразя, забавляват ме и не ме дразнят. но някак невинаги са ясни. Иначе аз съм им виновна. Уж си търсят само компания за в леглото или в другата крайност хукнали да се женят, а сега ново 20 - домашни любимци тръгнали да стават.
Понеделник сутрин, всъщност е 2 следобед, но аз си легнах към 5...Мразя си звънеца! Сигурно е странният пощаджия, който носи писмата на всички от входа при мен, защото уж никой не му отваря на адреса и трябва да предаде плика лично. Явно ще преживея още един брой в коша на чакащите писма...
Е да, ама не...На килимчето отпред имаше кошница. А в кошницата 20 годишен екземпляр на мъжкия пол с панделка на врата и табелка "Приюти ме! Разбирам JavaScript".
Та така цял ден си мисля дали те всичките рано или късно не стават домашни любимци. Преди около година, по време на едно групово ходене на кино един мъж каза на изоставения си събрат "Досега беше домашен котарак, хранеше се от сребърна паничка и си изгубил инстинкта си на ловец." Не можем ли тогава ясно да ги определим като домашни любимци, без да се притесняваме, че може да допуснем неточност? Добре, а дали има видове мъже, които са забранени за отглеждане в домашни условия, както не можем да си гледаме таралеж или маймуна, или слон? А дали минават през някаква метаморфоза? Например отначало са сладки мечета, котета и подобни пухкави същества, които не хапят, търпеливи са на тормоз, мачкане и гушкане. После се превръщат в мълчаливи магарета от типа на Йори(от "Мечо Пух"), а накрая завършват развитието си като бесни добермани...
Сигурно и жените са такива, а най вероятно дружно си помагаме да станем животни - веднага се сещам как си слагаме рога :) Може би вместо да се питаме какви искаме да станем като пораснем - полицай, модел, супермен или подобни популярни образи- трябва да учим повечко зоология и да направляваме прехода от животно на животно.
Усмивка пробягва по лицето ми като се сетя как исках да имам коте, после куче...исках и зайче...На 2 години исках от дядо, който ходи до Египет, да ми донесе крокодил, който да гледам у дома... Дали по същия начин мога да си пожелавам и "домашните любимци", които говорят :) А ако утре пред вратата в кошницата си получа крокодила, само че в човешка кожа...
Нека видим следващия!
Понеделник сутрин, всъщност е 2 следобед, но аз си легнах към 5...Мразя си звънеца! Сигурно е странният пощаджия, който носи писмата на всички от входа при мен, защото уж никой не му отваря на адреса и трябва да предаде плика лично. Явно ще преживея още един брой в коша на чакащите писма...
Е да, ама не...На килимчето отпред имаше кошница. А в кошницата 20 годишен екземпляр на мъжкия пол с панделка на врата и табелка "Приюти ме! Разбирам JavaScript".
Та така цял ден си мисля дали те всичките рано или късно не стават домашни любимци. Преди около година, по време на едно групово ходене на кино един мъж каза на изоставения си събрат "Досега беше домашен котарак, хранеше се от сребърна паничка и си изгубил инстинкта си на ловец." Не можем ли тогава ясно да ги определим като домашни любимци, без да се притесняваме, че може да допуснем неточност? Добре, а дали има видове мъже, които са забранени за отглеждане в домашни условия, както не можем да си гледаме таралеж или маймуна, или слон? А дали минават през някаква метаморфоза? Например отначало са сладки мечета, котета и подобни пухкави същества, които не хапят, търпеливи са на тормоз, мачкане и гушкане. После се превръщат в мълчаливи магарета от типа на Йори(от "Мечо Пух"), а накрая завършват развитието си като бесни добермани...
Сигурно и жените са такива, а най вероятно дружно си помагаме да станем животни - веднага се сещам как си слагаме рога :) Може би вместо да се питаме какви искаме да станем като пораснем - полицай, модел, супермен или подобни популярни образи- трябва да учим повечко зоология и да направляваме прехода от животно на животно.
Усмивка пробягва по лицето ми като се сетя как исках да имам коте, после куче...исках и зайче...На 2 години исках от дядо, който ходи до Египет, да ми донесе крокодил, който да гледам у дома... Дали по същия начин мога да си пожелавам и "домашните любимци", които говорят :) А ако утре пред вратата в кошницата си получа крокодила, само че в човешка кожа...
Нека видим следващия!
:)
цитирай
2.
gamina -
:)
31.07.2007 16:11
31.07.2007 16:11
"Например отначало са сладки мечета, котета и подобни пухкави същества, които не хапят, търпеливи са на тормоз, мачкане и гушкане. После се превръщат в мълчаливи магарета от типа на Йори(от "Мечо Пух"), а накрая завършват развитието си като бесни добермани..."
това ме разби :) много точно казано :)
цитирайтова ме разби :) много точно казано :)
Има 1 приказка: "както ги научиш".
Освен това, ние не ставаме животни, а сме животни. Просто имаме разум. И живеем в общество. Това по някакъв начин ни спира да изкарваме животинското в себе си на преден план.
Всичко е въпрос на взаимност. Банално, но истина.
От двамата зависи кой в какво ще се превърне или ще си остане същия.
Поздрави.
:))))
цитирайОсвен това, ние не ставаме животни, а сме животни. Просто имаме разум. И живеем в общество. Това по някакъв начин ни спира да изкарваме животинското в себе си на преден план.
Всичко е въпрос на взаимност. Банално, но истина.
От двамата зависи кой в какво ще се превърне или ще си остане същия.
Поздрави.
:))))
Търсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
