Постинг
31.07.2007 16:06 -
Illusion never changed into something real
Да, много жалко, но е така - илюзиите никога не се превръщат в нещо реално...
Всеки мечтае за нещо или някого, но какво става, когато мечтите ни напуснат реалността? Сигурно ще има хора, които ще кажат, че мечтите са за това и не винаги трябва да са реални; че не е хубаво всички мечти да се сбъдват, защото така се губи чувството за неповторимост...Ами нека си го казват, мен друго ме тормози - кога мечтите стават илюзии?
Обикновено малките дечица са тези, които мечтаят постоянно без значение дали за играчки, лакомства или любими места. Винаги обаче има по някоя баба или леля, която нарежда съвети да не се създават илюзии на детенцето. Защо дори толкова невинните и не толкова трудни за осъществяване мечти много често се превръщат в илюзии? Нима е толкова трудно да се случат?
Сигурно още от този далечен и ранен период много от нас се затварят в своя илюзия, а по-късно тя се преплита с други и така до....а дали има край? Наскоро се върнах към една от любимите ми детски книжки - "Приказка безкрай".
Жителите на Фантазия са измислени същества, но когато някое от тях умре, то се превръща в лъжа или някаква изкривена илюзия в нашия свят. Колко ли Фантазийци има тогава днес на нашата земя? Колко ли хора живеят в много пречупено от илюзиите ежедневие и не са сигурни къде са? А не сме ли всички такива - мислим, че знаем къде сме и какво правим, а не знаем защо сме тук.
Тръгнах от невъзможните мечти. Защо изобщо някой ще си пожелава нещо, за което предварително знае, че е невъзможно да се осъществи? Дали го кара да се чувства по-уверен и да вярва в невъзможното или го тласка към по-висши цели...А това вече илюзия ли е? Няма ли да страда повече, когато вижда как дава всичко от себе си, но е безсилен пред нещо достатъчно голямо да го сломи? Този човек се откъсва от реалността, забравяйки откъде е започнал и че края е изначално предопределен.
Разкъсва се между две реалности, в които живее и не знае коя е истинската. А ако избере? Какво има там при илюзиите...
И това само защото реших да си подредя дисковете с музика и се заслушах в текста.
Всеки мечтае за нещо или някого, но какво става, когато мечтите ни напуснат реалността? Сигурно ще има хора, които ще кажат, че мечтите са за това и не винаги трябва да са реални; че не е хубаво всички мечти да се сбъдват, защото така се губи чувството за неповторимост...Ами нека си го казват, мен друго ме тормози - кога мечтите стават илюзии?
Обикновено малките дечица са тези, които мечтаят постоянно без значение дали за играчки, лакомства или любими места. Винаги обаче има по някоя баба или леля, която нарежда съвети да не се създават илюзии на детенцето. Защо дори толкова невинните и не толкова трудни за осъществяване мечти много често се превръщат в илюзии? Нима е толкова трудно да се случат?
Сигурно още от този далечен и ранен период много от нас се затварят в своя илюзия, а по-късно тя се преплита с други и така до....а дали има край? Наскоро се върнах към една от любимите ми детски книжки - "Приказка безкрай".
Жителите на Фантазия са измислени същества, но когато някое от тях умре, то се превръща в лъжа или някаква изкривена илюзия в нашия свят. Колко ли Фантазийци има тогава днес на нашата земя? Колко ли хора живеят в много пречупено от илюзиите ежедневие и не са сигурни къде са? А не сме ли всички такива - мислим, че знаем къде сме и какво правим, а не знаем защо сме тук.
Тръгнах от невъзможните мечти. Защо изобщо някой ще си пожелава нещо, за което предварително знае, че е невъзможно да се осъществи? Дали го кара да се чувства по-уверен и да вярва в невъзможното или го тласка към по-висши цели...А това вече илюзия ли е? Няма ли да страда повече, когато вижда как дава всичко от себе си, но е безсилен пред нещо достатъчно голямо да го сломи? Този човек се откъсва от реалността, забравяйки откъде е започнал и че края е изначално предопределен.
Разкъсва се между две реалности, в които живее и не знае коя е истинската. А ако избере? Какво има там при илюзиите...
И това само защото реших да си подредя дисковете с музика и се заслушах в текста.
Първо, za kakvi diskove i za kakyv tekst stava duma? Второ, kak opredelq6 koe e nevazmojno? Za men tozi vapros e vajen... Az predpo4itam da hodq spored tova, koeto vqrvam, a ne - spored tova koeto vijdam, nai-setne v Лука 17:6 e pisano
А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
Трето, mislq si, 4e imame nujda da me4taem, nezavisimo kolko neosa6testvima izglejda na6ata me4ta. Vqrvam, 4e po4ti vseki ot nas ima me4ti, i 4e me4tite sa 4ast ot nashiq jivot. Четърто, и за сега последно - защо не ме аддваш в ICQ? :///
цитирайА Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
Трето, mislq si, 4e imame nujda da me4taem, nezavisimo kolko neosa6testvima izglejda na6ata me4ta. Vqrvam, 4e po4ti vseki ot nas ima me4ti, i 4e me4tite sa 4ast ot nashiq jivot. Четърто, и за сега последно - защо не ме аддваш в ICQ? :///
защото нещо не съм го включвала....можеш пак да пробваш, ама да се представиш като пишеш там:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2912
Блогрол
